Националната агенция за приходите официално стартира мащабно внедряване на система с изкуствен интелект във всичките свои организационни структури. Проектът се реализира съвместно с Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от Стратегическия план на НАП за периода 2026 – 2030 г. След успешно преминал пилотен период системата вече навлиза във фаза на разширено ползване от служителите на агенцията — в Централното управление и в седемте териториални дирекции.

Какво представлява новата система

Технологичната основа на проекта е BgGPT — българският езиков модел, разработен от INSAIT. За разлика от широко използваните търговски AI системи, BgGPT е отворен модел, обучен специално на български език и адаптиран към специфичната терминология на местното законодателство. Според съобщения на институцията системата интегрира нормативни и вътрешноадминистративни документи, както и актуални външни официални източници, и позволява извършване на общи и специфични справки, включително изготвяне на отговори по конкретни казуси, свързани с променящото се данъчно и осигурително законодателство.

Важна подробност е, че системата работи изцяло с отворени модели и е разположена на собствен хардуер на институцията — подход, представен като част от по-широка инициатива за изграждане на технологичен суверенитет на българската държава в областта на изкуствения интелект. По данни на разработчиците моделът показва представяне, сравнимо или надвишаващо платени решения на водещи международни компании при конкретни задачи, свързани с българската правна и данъчна рамка.

Защо НАП се насочва към AI именно сега

Решението не е изолирана инициатива, а част от по-дългосрочен процес на дигитализация на приходната администрация. НАП вече разполага с развита инфраструктура за анализ на риска и автоматизирани кръстосани проверки — включително автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми и системи за идентификация на стоки с висок фискален риск. Добавянето на генеративен AI инструмент допълва тази инфраструктура с възможност за по-бързо и по-прецизно обработване на запитвания от граждани и бизнес, както и за вътрешна работа на служителите с обемно и динамично променящо се законодателство.

Какво означава това за практикуващите счетоводители

За счетоводната общност в България новината носи две успоредни последици. От една страна, по-бързата и по-консистентна обработка на запитвания към НАП може да съкрати времето за получаване на официално становище по конкретен казус — процес, който досега често отнемаше седмици. От друга страна, по-мощните аналитични инструменти на администрацията означават и нараснал капацитет за откриване на несъответствия в декларирани данни, включително такива от минали години.

Специализирани публикации в сферата на счетоводното консултиране вече обръщат внимание на тенденцията, че разширените възможности на НАП за анализ означават, че времето не намалява риска от грешка, а го увеличава — в смисъл, че исторически пропуски стават все по-лесно откриваеми с напредването на технологиите за кръстосана проверка на данни. Това постепенно променя представата, че приключена счетоводна година автоматично елиминира риска от бъдеща ревизия.

Контекст: счетоводната професия и изкуственият интелект

Внедряването на AI от страна на НАП се случва паралелно с по-широка трансформация на самата счетоводна професия в България. Според наблюдения на практикуващи в сектора ролята на счетоводителя постепенно се измества от обработка на транзакции към интерпретация на данни и стратегическо консултиране, докато рутинните задачи се автоматизират. Тази динамика вече намира отражение и в програмите за продължаващо обучение — професионални организации в бранша организираха през 2026 г. специализирани курсове за запознаване на счетоводители с практическото приложение на AI инструменти в ежедневната работа.

BgGPT 3.0, по-нова версия на модела зад системата на НАП, представена от INSAIT през март 2026 г., разполага с разширени възможности — разпознаване на изображения и глас, по-дълги диалози и достъп до актуална информация от интернет. Доколко тези подобрения ще се отразят пряко върху взаимодействието на счетоводители и данъкоплатци с приходната администрация засега не е напълно ясно, тъй като внедряването в НАП е в начален етап на разширено ползване.

Отворени въпроси

Към момента липсва официална информация какъв ще бъде директният достъп на външни потребители — счетоводители, одитори или данъкоплатци — до самата AI система на НАП, или дали тя засега остава вътрешен инструмент за служителите на агенцията. Остава отворен и въпросът как ще се развие балансът между ускорена администрация и нарасналия капацитет за автоматизирани проверки — тема, която вероятно ще получи повече яснота в следващите месеци, с напредването на проекта.