През последните години моделът „купи сега, плати по-късно“ (КСПП) – или по-широко познат като покупка на стоки и услуги на разсрочено плащане – набира сериозна популярност и в България. Той вече не е запазена марка само за пазари като американския или британския, където компании като Klarna и Afterpay промениха начина на пазаруване. У нас моделът се прилага основно чрез специализирани дружества за потребителско финансиране, създадени от банки, и чрез кредитни институции с по-гъвкави продукти за разсрочено плащане. Най-познатите имена са UniCredit Кънсюмър Файненсинг, TBI Bank и Банка ДСК, които предлагат бързо одобрение и сравнително ниски лихви за финансиране на покупки – от техника и мебели до по-дребни ежедневни разходи.

Но удобството на този модел крие и рискове. Защо той расте толкова бързо и дали не поставя потребителите в капан на дългове?

Този ръст на КСПП в България се дължи на три ключови фактора:

• Практичност – днес дори дребни покупки могат да се вземат на изплащане. Смартфон за 2000 лева или кафе машина за 400 лева вече не изисква моментно отделяне на цялата сума – потребителят може да плати на равни месечни вноски.
• Консумация, движена от социалните мрежи – инфлуенсърите демонстрират луксозен начин на живот, а чрез разсроченото плащане обикновените хора получават илюзията, че могат да си позволят същото.
• Следпандемичен „реванш в харченето“ – след години на ограничения потребителите компенсират, като купуват повече – включително с пари, които все още нямат.

В комбинация с по-ниската финансова грамотност сред младите тези програми имат потенциала да се превърнат в нов бич за личните финанси.

Но какъв е проблемът, щом няма лихви?

Много реклами обещават „0% лихва“, което създава усещане за безплатно финансиране. Но в действителност условията са валидни само при стриктно спазване на сроковете.

• Кредитните карти обикновено изискват проверка на кредитна история и имат високи лихви при просрочие.
• КСПП моделът в България дава почти мигновено одобрение и обичайно започва с обещанието за нулева лихва. При забавяне обаче могат да се начислят такси за просрочие, административни глоби или да се прилагат стандартните лихвени проценти, които варират от 8 до 13% годишно.

Кой печели от модела?

Важно е да се подчертае, че тези програми не са създадени толкова да улесняват потребителя, колкото да стимулират продажбите на търговците.

Например: ако купите телевизор за 1000 лева на изплащане, дружеството плаща на търговеца около 950 лева, а 50 лева остават като комисиона за посредника. Търговецът е доволен, защото е реализирал продажба, а кредитното дружество печели дори при липса на лихви.

Основните източници на печалба за компаниите са:

• Такси от търговците (между 4% и 6% на транзакция).
• Такси и глоби при закъснение.
• Събиране и анализ на данни за потребителското поведение.
• Възможна препродажба на портфейли с вземания.

С други думи – каквото и да се случи, дружеството не е на загуба.

Пример: смартфон за 2000 лева

Да вземем конкретен пример.

• Вариант 1: плащате цялата сума наведнъж – 2000 лева.
• Вариант 2: кредитна карта със стандартна лихва 20% – ако изплащате бавно, може да стигнете до над 2600 лева след няколко години.
• Вариант 3: разсрочено плащане през потребителско финансиране – 10 вноски по 200 лева при 0% лихва. Ако закъснеете обаче, се активира стандартната лихва и общата сума може да нарасне с няколкостотин лева.

На пръв поглед вариант 3 е най-добър. Проблемът идва, когато потребителят има няколко подобни кредита едновременно – за телефон, лаптоп, абонамент за фитнес или дори дребни покупки. Тогава месечните вноски се натрупват и бързо стават непосилни.

Рисковете за младите потребители

Проучвания в Европа показват, че именно хората между 18 и 30 години са най-честите ползватели на тези услуги. В България тенденцията е същата. Причините:

• по-ниска финансова грамотност;
• силно влияние от социални мрежи;
• по-малък достъп до класически банкови кредити.

Натрупването на няколко заема – дори малки – може да доведе до невъзможност за погасяване и включване в списъците на некоректни длъжници.

Как да се предпазите от изкушението?

• Никога не харчете повече, отколкото реално имате. Ако парите не са налични в банковата ви сметка, избягвайте кредити за импулсивни покупки.
• Използвайте разсрочено плащане само за дълготрайни активи. Има смисъл да купите на изплащане техника, която ще използвате дълги години, но не и ежедневни дреболии.
• Ако сте финансово грамотни, можете да използвате модела като инструмент – например да задържите свободни пари за инвестиции, докато плащате вноски без лихва.
• Ако сте несигурни, приемете, че всяко финансиране „топи“ бъдещи доходи.

Какво казва законът и каква е ролята на БНБ?

В България всички дружества за потребителско кредитиране са регулирани от Българската народна банка (БНБ). Те са длъжни да се впишат в Регистъра на небанковите финансови институции и да спазват изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ключови задължения:

• да предоставят на клиента Стандартен европейски формуляр за информация;
• да посочват годишния процент на разходите (ГПР);
• да информират за всички такси и лихви;
• да спазват правото на клиента за 14-дневен отказ от договора.

Това означава, че на теория клиентът е защитен. Но на практика, ако няма финансова култура, може да се подведе от „0% лихва“ и да не обърне внимание на скритите разходи.

Моделът „купи сега, плати по-късно“ безспорно предлага удобство и достъпност. Той дава шанс на много потребители да придобият желани стоки, без да блокират наведнъж големи суми. Но именно лекотата, с която се предоставя финансиране, е неговият най-голям риск.

Когато се използва разумно – за планирани покупки и с ясна преценка на доходите – моделът може да е полезен инструмент. Но когато се комбинира с импулсивно харчене и липса на финансова дисциплина, той бързо се превръща в дългов капан.

Затова най-важният съвет към потребителите остава прост: разсроченото плащане не е подарък, а кредит. И както всеки кредит, той изисква внимателен анализ и отговорност.