В стремежа да се укрепи конкурентоспособността на единния пазар на Европейския съюз (ЕС) и да се улесни трансграничната дейност на компании в рамките на Съюза, Европейската комисия работи върху законодателна инициатива, известна като „28. режим“ или понякога като EU-Inc. Това ново предложение цели да създаде единна, добре структурирана и доброволна правна рамка за предприятията, която да съществува до националното право на държавите членки и да допълни, а не да замести националните законодателства.

Каква е целта на този режим?

Основната идея зад „28. режим“ е да отговори на фрагментацията на правните режими в ЕС, която продължава да представлява значителна пречка за компаниите, особено за малки и средни предприятия (МСП), стартиращи фирми (startups) и фирми в растеж (scaleups). В момента фирмите, които действат в различни държави членки, се сблъскват с до 27 различни системи за дружествено, данъчно, трудово и други правни режими, което увеличава разходите и административната тежест при учредяване и управление.

„28. режим“ се предлага като доброволна европейска правна рамка, която компаниите да могат да изберат вместо националната правна форма, когато желаят да оперират в повече от една държава членка. Това би улеснило създаването, регистрацията и управлението на фирми, действащи в целия ЕС, чрез прилагане на единен набор от правила за ключови области като корпоративно право и други аспекти, които спират растежа и трансграничната дейност.

Какво предвижда инициативата?

1.Единна правна рамка за фирмите

Проектът на 28. режим включва създаването на нов правен статут, който може да бъде избран от компании, които желаят да оперират трансгранично в ЕС. Тази рамка би поставила единен стандарт за дейността на фирмите, което би намалило несигурността и разходите, свързани с адаптацията към националните законодателства на различните държави.

2.Дигитализация и ускорена регистрация

Сред обсъжданите елементи е възможността за изцяло дигитална регистрация на компанията, включително опция за регистрация в срок до 48 часа в рамките на целия ЕС. Така фирмите, особено иновативни и бързо развиващи се, биха могли да стартират дейност много по-бързо и с намалени административни разходи.

3.Обхват на правните области

Инициативата се обсъжда не само в контекста на корпоративното право, но и в по-широки области, включително:

• Несъстоятелност – по-ясни и хармонизирани правила за случаите на фалит и оздравяване на фирми;
• Трудово право – правила за работно време, заетост и възнаграждение при трансгранична дейност;
• Данъчно облагане – координиране на изискванията, които често са различни в отделните страни, създавайки допълнителни бариери за фирмите;
• Счетоводни и отчетни стандарти – потенциално опростяване и унификация на отчетните изисквания при опериране в повече от една юрисдикция.

Тази гъвкавост цели да подпомогне фирмите, но и да гарантира, че националните системи не се обезсмислят – режимът трябва да съществува заедно с националните закони, не да ги замества.

За кого се отнася и какво означава за бизнеса и счетоводителите?

Този режим ще бъде насочен предимно към:

• иновативни стартиращи компании (startups), които търсят бърз растеж в целия ЕС;
• скейлъпи (scaleups) и МСП, които имат потенциал за бързо разширяване;
• предприятия, които имат интерес да оперират в повече държави членки едновременно.

За бизнес общността това може да означава:

• опростена регистрация на компания – ускоряване на процесите за учредяване и регистрация;
• по-ниски разходи за правна и административна съвместимост при опериране в различни държави;
• по-ясни и предвидими правила, които не се различават значително между юрисдикции.

За счетоводителите и финансовите експерти режимът може да означава:

• нови изисквания или възможности за отчитане на дейност на европейско ниво;
• необходимост от адаптиране към нова отчетна и правна рамка, ако клиентите изберат 28. режим;
• потенциално улеснение при подготовката на консолидирани отчети и при работа с трансгранични клиенти.

Въпреки това точният обхват и детайли ще станат ясни едва след публикуването на официалното законодателно предложение на Комисията, планирано за първото тримесечие на 2026 г.

Потенциални предимства

1.Намаляване на административната тежест

Координирането на различни правни системи означава по-малко време и разходи за адаптация и съответствие с правила в различни страни, което е особено важно за стартиращи и малки предприятия.

2.Ускорено развитие и достъп до пазара

Единият правен режим може да улесни бизнесите да се разширяват по-бързо в други държави членки без нуждата от множество регистрации и адаптации.

3.Привличане на инвестиции

Една по-ясна и предвидима правна рамка може да направи фирмите по-атрактивни за външни инвеститори, включително рисков капитал (venture capital), особено в технологичните сектори.

Възможни трудности и критики

1.Риск от заместване на един режим с друг

Някои представители на общността на стартиращите компании изразяват опасения, че режимът може да се превърне в нова форма на регулаторна фрагментация, ако не се приложи достатъчно последователно, като на практика замести един набор (patchwork) от национални правила с ново разнообразие от правила на ЕС, ако не бъде хармонизиран правилно.

2.Сложност при интеграция

Преход към режим, който обхваща множество законодателни области (корпоративно, данъчно, трудово право и др.), може да създаде нови предизвикателства при адаптация и отчетност, особено за счетоводителите и консултантите, които следят различни национални изисквания.

3.Въпроси за приложимост и доброволност

Инициативата е концептуално доброволна (компаниите би трябвало да имат избор дали да я използват), но е възможно в някои случаи тя да създаде „две скорости“ на правни режими в ЕС, което може да доведе до несигурност.

„28. режим“ е една от най-амбициозните инициативи на ЕС в областта на корпоративното право и конкурентоспособността на единния пазар. Ако бъде изпълнен последователно, той може да предложи значителни ползи за фирмите, които искат да разширят дейността си извън националните граници.

В същото време успешната му реализация ще изисква внимателен баланс между националните правни традиции и новата европейска рамка, както и яснота, предвидимост и подкрепа от институциите на ЕС.