Криптовалутите не са официално законно платежно средство, но се третират като активи с икономическа стойност. Според становище на КРМСФО (IFRIC, 2019 г.) те не попадат нито под дефиницията на парични средства (МСФО 7), нито под финансови инструменти (МСФО 32). Вместо това криптовалутите се записват по МСФО 2 (инвентар, ако се държат за препродажба) или МСФО 38 (нематериален актив, ако се ползват за плащане/инвестиция). Съдът на ЕС е приел, че биткойн може да служи като договорно платежно средство, но не е „пари” по закон. В българското законодателство „виртуалните валути” са дефинирани като цифрови представяния на стойност, които „не са гарантирани от централна банка, нямат правен статут на валута, но се приемат като средство за обмен и могат да се търгуват“.
Счетоводно третиране на криптовалутите
Според международната практика криптовалутите се отчитат като активи, подлежащи на оценка. Първоначално се признават по цена на придобиване (покупна стойност плюс разходи), а след това тяхната стойност се актуализира според приетия модел (инвентар по по-ниската от себестойност и пазарна стойност, или нематериален актив с амортизация/обезценка). На годишна база криптоактивите се преоценяват според пазарния курс; при това нарастването/понижението на стойността не се признава за данъчни цели.
Примерни счетоводни операции (по българския национален стандарт или еквивалентно):
- Покупка на криптовалута: Фирма купува криптоактив за 50 000 лв. (напр. 1 Bitcoin). Запис: Дт Нематериален актив – Криптовалута 50 000 / Кт Банкова сметка 50 000.
- Продажба на криптовалута: Фирма продава 1 BTC за 60 000 лв. (срещу първоначалната цена 50 000 лв.). Запис: Дт Банкова сметка 60 000 / Кт Нематериален актив – Криптовалута 50 000; Кт Приход от продажба на криптовалута 10 000 (печалба). (Разликата 10 000 лв. е реализирана печалба и се облага по реда на закона.)
- Обмен на криптовалута: При размяна на един криптоактив за друг се извършват две операции: първо продажба на първия (по горния модел), после покупка на втория.
- Разплащане с криптовалута: При покупка на стоки/услуги, платена с крипто, фирмата признава разхода по стоката и намалява стойността на притежаваната крипто. Например, ако фирмата заплати 30 000 лв. в крипто за материали, записът е Дт Разход за материали 30 000 / Кт Нематериален актив – Криптовалута 30 000. (Ако пазарната стойност на криптото се различава, разликата се признава като финансова печалба/загуба.)
- Добив (майнинг) на криптовалута: Когато фирма „добива” крипто, стойността на получените монети се отчита като приходи (аналогично на продажба на продукция) и се разпознава в баланса като актив. Разходите (ток, оборудване) обикновено се разходват при възникване. МСФО интерпретации препоръчват разходите по добив да се третират моментно (не се капитализират).
Данъчно облагане на физическите лица
Според НАП печалбата от продажба или размяна на криптовалути се приравнява на доход от прехвърляне на права или имущество (чл.10, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ). Така реализираната годишна печалба от търгуване с крипто се декларира в годишната данъчна декларация (Приложение №5). Облага се по реда на чл.33 ЗДДФЛ: доход = сумата от печалбите минус загубите за годината, намалена с 10% разходи. Данъчната ставка е 10% от облагаемия доход (т.е. ефективно около 9% от печалбата).
Например, ако лице е купило криптовалута за 10 000 лв. и е продало за 15 000 лв., печалбата е 5 000 лв. От тях 500 лв. (10%) се признават за разход и не се облагат, т.е. облагаемият доход е 4 500 лв. (данък 10% върху тях). Този данък се плаща с годишната декларация, без да се дължат авансови вноски.
Специфични случаи: Ако физическото лице извършва търговия с криптовалути по занятие (напр. редовно, с инвестиции в техника за копаене и т.н.), НАП приема доходите като стопанска дейност. В този случай печалбата се облага по общия ред по чл.26 ЗДДФЛ (който препраща към правилата за корпоративен данък). На практика това означава облагане на данъчната печалба (данъчна ставка 10%) и социални осигуровки. Още по-строга е насоката при копаенето: НАП изхожда от това, че оборудването и експлоатацията на техника за добив правят дейността стопанска. Съдебни решения също подкрепят, че копаенето на крипто се третира като облагаема услуга (наем на изчислителна мощност).
Други специални случаи (заплата в крипто, майнинг като услуга, блокови награди и др.) се третират по аналогични правила за доходите – например заплатата се декларира като трудово възнаграждение (по пазарния еквивалент).
Данъчно облагане на юридическите лица
За фирмите всички приходи и разходи по сделките с криптовалути се отчитат по общите правила на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Корпоративният данък е 10% върху данъчната печалба. От печалбата могат да се приспаднат допустими разходи – напр. такси за трансакции, разходи за копаене (енергия, амортизация на техника и др.). Сумата, останала като печалба, се облага с 10%. Ако след това печалбата се разпредели като дивидент, получателят дължи допълнителен 5% данък (общ данъчен товар ~14,5% при изплащане на дивидент).
Преоценки: При годишно приключване фирмата преоценява криптоактивите си според пазарния курс. Обаче печалбите или загубите от тази преоценка не се признават за данъчни цели – те са временни разлики. Тоест данъчната основа за 10% данък се формира върху реализираните печалби (при продажба), а не върху нереализираните (от преоценка).
Пример: Фирма купува криптовалута за 100 000 лв. и я продава по-късно за 120 000 лв. Приходът 120 000 се отчита като продажна цена, а себестойността 100 000 се намалява от актива. Реализираната печалба 20 000 лв. се включва в данъчната печалба. От нея фирмата може да приспадне свързани разходи (например такси 2 000 лв.), което дава облагаем доход 18 000 лв. При 10% данък фирмата дължи 1 800 лв. корпоративен данък.
Особени случаи: Копаенето на крипто, ако се извършва от фирма, се третира като част от стопанската ѝ дейност. НАП и съдебната практика смятат, че този доход се формира при предоставяне на изчислителна мощност, а не при наем (който е частен лихвен договор). Така натрупаните монети се признават като доход (по пазарна стойност), а разходите по електроенергия и техника – за данъчни разходи. Други операции (финансиране на майнинг ферми в чужбина и др.) се третират по общите правила за международно данъчно облагане и спогодби.
ДДС: Сделките с криптовалути засягат и ДДС. В България, като се следва практиката на ЕС, продажбата на криптовалути се счита за финансова услуга (освободена доставка). Върховният административен съд постанови, че криптовалутата се ползва като средство за плащане и добивът ѝ попада под чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС (сделки от инвестиционен характер). На практика това означава, че фирмите, които търгуват с крипто и са регистрирани по ДДС, при обмен между крипто и лева не начисляват ДДС (аналогично на обмен на валута). В същото време плащанията с крипто за стоки/услуги се третират като нормални облагаеми доставки на съответните стоки. Всички фирми, извършващи търговия с криптоактиви, подлежат на регистрация по ДДС и обратно начисляване при международни сделки.
Съдебна практика и становища на НАП
НАП ясно заявява, че доходите от продажба на криптовалути се облагат по ЗДДФЛ (чл.10, ал.1, т.5) и се декларират по общия ред. Доходите от копаене се считат за стопанска дейност. Отначало имаше противоречива практика, но превес в момента има разглеждането на майнинга като бизнес. На съдебно ниво ВАС в определение №7928/2020 приема, че криптовалутата е платежно средство и майнингът е облагаема услуга по ЗДДС. По отношение на данъка върху доходите няма все още наситена съдебна практика, но вече действа и алгоритъм на НАП кога търговията с крипто се възприема като стопанска дейност (редовност, обем на сделките, техника). Напомняме, че при липса на строги правила в законите всяко подобно решение на съд или становище на НАП формира практиката и трябва да се следи за актуализации.
Заключение: В България криптовалутите се третират като активи – счетоводно се записват като инвентари или нематериални активи. Данъчно печалбите от продажбата им се облагат като доходи (физическите лица – 10% ПОД, юридическите – 10% корпоративен данък). Специфичните хипотези (копаене, платежни средства, договори, стейкинг и др.) се регулират по аналогия с установените правила за доходите и услугите. Препоръчително е участниците в крипто икономиката да водят прецизна документация за всяка сделка и при необходимост да търсят професионални счетоводни и данъчни консултации, тъй като регулацията се променя динамично.
