На среща с Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) министърът на електронното управление Валентин Мундров обяви намерението си да въведе задължително ползване на квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички длъжностни лица в държавната администрация.

Мярката цели не просто формално въвеждане на дигитална идентификация, а повишаване на киберустойчивостта на информационните системи и ограничаване на риска от злоупотреби при работа с чувствителна информация. Според министъра двуфакторната идентификация, която стои в основата на КЕП, предоставя значителни предимства както по отношение на сигурността, така и по отношение на проследимостта на действията в системата.

Какво значение има това за счетоводителите?

Макар и фокусът на тази промяна да е върху вътрешния административен процес, счетоводният сектор често взаимодейства с държавни структури, използвайки портали за подаване на данни (НАП, НОИ, регистри и др.), както и при обработка на документи, свързани с трудови правоотношения и болнични листове.

По-надеждната идентификация от страна на държавните служители би следвало да подобри проследимостта, намали забавянията и да създаде по-ясна отговорност при комуникацията с институциите.

Подкрепа от страна на бизнеса

АИКБ изрази подкрепа за инициативата, като подчерта ползите от засилената отчетност и ограничаването на недобросъвестни практики в администрацията – проблеми, които често се пренасят като натиск върху бизнеса, включително и върху счетоводните отдели.

Допълнителни мерки за облекчаване на административната тежест

Министър Мундров обяви още една важна стъпка – премахване на изискването за представяне на хартиени болнични, което ще намали документооборота и ще съкрати времето за обработка при работодатели и счетоводители. Темата е особено чувствителна за практиките, обслужващи средни и големи компании, при които обемът на болнични листове не е за подценяване.

Наред с това Министерството на електронното управление е разработило нова платформа за електронно кандидатстване за разрешения за работа и пребиваване на чужденци, което би могло да улесни компании с персонал от трети страни – особено в индустрии с недостиг на кадри.

Посока: по-ефективна и прозрачна администрация