В проектобюджета за 2026 г. бе предложено от 1 януари 2026 г. всички фирми да ползват специален софтуер за електронно отчитане на продажбите, одобрен от НАП. Тази идея напомня за т.нар. СУПТО – „софтуер за управление на продажбите в търговски обект“. СУПТО представлява компютърен софтуер (често ERP система или програма за търговска дейност), който регистрира всички продажби и управлява тяхната обработка в търговски обект. Софтуерът следва да събира данни за всеки продаден артикул (количество, цена и др.), да ги запазва в собствена база данни и да ги свързва с издаването на касова бележка или фактура. Националната агенция за приходите (НАП) поддържа публичен регистър на одобрените СУПТО системи, в който се вписват софтуерите, отговарящи на изискванията по Наредба Н‑18/2006 (изменена 2018 г.).

Как функционира СУПТО?

СУПТО автоматизира процеса на продажбите в обекта. По замисъл то проследява движението на стоките от момента на поръчката до плащането. При всяка продажба софтуерът въвежда данни за стоките и количеството и формира фискален бон или фактура. Ключово изискване е, че, ако продажбата подлежи на касова бележка (например при плащане в брой или с карта), СУПТО задължително трябва да е свързан с фискалното устройство в търговския обект. Тоест софтуерът предава данните на касовия апарат (или друг тип фискално устройство) и получава обратно издадения касов бон. Не се допуска търговецът да въвежда продажби в СУПТО и да издава фактури, без при това да бъде генерирана касова бележка от ФУ.

Прагматично правило е: ако в обекта има задължение за издаване на касова бележка при извършени продажби, използваният софтуер вече е СУПТО и трябва да отговаря на наредбата. Например, ако всички плащания се правят безкасово (само по банков път) и няма издаване на касови бележки, този софтуер не се счита за СУПТО и не е обект на допълнителните изисквания. Обратно, при смесен режим (част от плащанията в брой или с карта), системата става СУПТО и подлежи на всички изисквания на Наредба Н-18. По подобен начин и електронните магазини попадат в обхвата на наредбата: ако през онлайн търговията се издават касови бонове, софтуерът на електронния магазин трябва да отговаря на същите правила и да бъде свързан с ФУ.

СУПТО може да бъде самостоятелно приложение или модул в по-голяма система (ERP). Наредбата предвижда, че при интегрирана система задълженията важат за модула, в който е имплементирано управление на продажбите. Тоест дори ако СУПТО е част от цялостно счетоводно решение, именно този модул трябва да спазва правилата (например връзка с фискалното устройство). Във всеки случай СУПТО осигурява автоматизиран запис на продажбите и тяхното фактуриране, като позволява проследяване на бизнеса от склад до клиент. Част от функциите му може да включва генериране на стандартизирани отчети (напр. одиторски файл за НАП), архивиране на данните и т.н.

Законова уредба и изисквания към СУПТО

Главната правна основа за СУПТО е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и ЗДДС (чл. 118 и допълнителните му разпоредби), както и Наредба Н-18/2006 (изм. 2018) на Министерството на финансите. В §1, т.84 от допълнителните разпоредби на ЗДДС СУПТО се дефинира като „софтуер или модул за обработка на информация за извършване на продажби на стоки/услуги, за които се издава фискален бон“. Наредба Н-18 урежда техническите и организационните правила за регистрация на продажбите чрез фискални устройства и включва специфични разпоредби за софтуерите (Приложение №29 към наредбата).

Преди време в Закона за ДДС (чл. 52б–52д) и в Приложение 29 на Н-18 бяха въведени изисквания към производителя/дистрибутора на СУПТО (напр. да се декларира в НАП къде се съхраняват данните и т.н.). Впоследствие обаче тези текстове бяха отменени от Върховния административен съд (2020 г.) и засега действат по-свободни правила. В резултат на това те се превърнаха в доброволни – производителите няма задължение да декларират софтуера си пред НАП, а фирмите могат да ползват СУПТО доброволно (с данъчни облекчения).

Актуалното предложение в бюджета на практика въвежда ново изискване: проектът за изменение на ЗДДС предвижда от 2026 г. всички фирми да използват софтуер за електронно отчитане на продажбите, включен в одобрения списък на НАП. Този текст все още е на ниво „проект“ и не е приет окончателно. По него е предвидено, че фирмите ще имат няколко месеца за преход, но засега на практика към момента няма влязъл в сила закон, който изисква задължително внедряване на СУПТО. Предвид отменените досегашни разпоредби (в решения на ВАС) и липсата на действаща задължителна норма, ползването на СУПТО в България е понастоящем доброволно.

Изисквания при ползване и ограничения

Въпреки че режимът е доброволен, ако предприятие използва СУПТО, то трябва да изпълнява определени изисквания. Софтуерът трябва да бъде официално одобрен от НАП (вписан в публичния регистър) и да отговаря на техническите условия от Наредба Н-18 (Приложение 29). По закон СУПТО трябва да бъде надеждно свързан с фискалното устройство – чрез протокол, позволяващ проследяване на статуса му в реално време. Това означава, че системата не дава възможност да се започне продажба, ако ФУ е изключено или не работи, и проверява дали всичко е готово преди издаване на бон.

Друго важно изискване е защита на данните: СУПТО не трябва да позволява изтриване или промяна на вече записани продажби. Записите се съхраняват постоянно в базата данни, а софтуерът поддържа архиви и потребителски интерфейс за достъп до старите данни. Наредбата изисква също така архивираните данни да се пазят в сроковете по данъчното законодателство и да могат да бъдат експортирани при поискване. На практика това означава, че търговецът не може просто да изтрие касова бележка или да пренапише продажба без оставяне на следа.

От гледна точка на продажбената дейност СУПТО налага следните ограничения и правила:

• Цялостно отчитане на всички продажби – ако СУПТО се използва в обект, то всички продажби, за които законът изисква касова бележка, се регистрират в системата. Не може дадена продажба с брой да се пренебрегне от софтуера или да се отпечата касов бон извън системата.
• Неотделима комбинация на фактура и касов бон – при СУПТО е недопустимо да се регистрира продажба в софтуера и да се издаде фактура, без същевременно да се управлява касовият бон от ФУ. Тоест всяка продажба се отчита едновременно по електронен път и чрез печатния бон.
• Архивиране и предоставяне на данни – СУПТО трябва да поддържа архив на данните за продажбите в сроковете по закона (до 5 години) и да предоставя достъп на НАП при поискване (чрез специален потребителски интерфейс). Това улеснява данъчните ревизии и позволява проверка на съответствието на отчетените приходи.
• Одобрен софтуерен доставчик – фирмата не може да използва произволен софтуер за продажби; трябва да ползва система, вписана в регистъра на НАП. Това ограничава свободата при избор на софтуер – одобряват се само тези платформи, които покриват нормативните условия.

В обобщение, ползването на СУПТО в търговските обекти изисква предприятията да работят със строго определен тип софтуер, който е технически съвместим с фискалното устройство и съобразен с изискванията на НАП. Всички продажби под фискална отговорност се обработват от този софтуер, който не позволява манипулации по данните. Към момента (преди окончателното приемане на евентуални законови промени) тези правила не са задължителни за всички търговци, но обясняват същността на системата СУПТО и изискванията, които тя налага.